Как реагираме на природните бедствия?
Връзката сред естествените бедствия, климатичните промени, човешкото държание и обществената среда е повече от забележима. През последните 2 десетилетия броят на рисковите климатични събития е нараснал с 83%, а естествените бедствия са се нараснали с 43%. Природните катаклизми от своя страна водят до засилени здравни, психологични и обществени проблеми. Тъй като честотата на метеорологичните аномалии се усилва и у нас, е извънредно значимо да разберем по какъв начин човек работи по време и след бедствия и какво може да направи не просто, с цел да оцелее, а да се трансформира в резистентен и адаптивен душевен субект. Пожари, трусове, наводнения; описът с естествени бедствия, които ни слагат на тестване всяка година, е дълъг. И до момента в който следствията и вредите постоянно биват измервани в статистически данни, един аспект постоянно остава загърбен, а точно прочувствените прекарвания на оживелите и очевидците. Гамата на сходни прекарвания преди, по време и след бедствия варира от безвредно държание до суматоха и прочувствени и физиологични промени. Наред с това, постоянно бива отключено и желанието ни за взаимопомощ. Опустошителните трусове в Турция и Сирия, взели живота на над 50,000 души, демонстрираха по какъв начин макар икономическите проблеми и обществени разлики, в обществото ни постоянно бива отключено желанието за взаимопомощ и доброволчество. Наред с това личи и по какъв начин сходни нещастия въздействат пагубно на прочувствено равнище, което от своя страна разкрива потребността от експертна психическа помощ и работа с жертви, очевидци и доброволци, с цел да могат и те да осъзнаят, че има бъдеще все пак. Екстремните феномени са измежду най-явните проявления на затоплящия се климат,
като провокираните от хората промени на климата към този момент оказват влияние върху голям брой метеорологични и климатични екстремуми във всеки един регион на планетата, съгласно Шестия оценъчен отчет на IPCC. Те нарастват и по периодичност, и по активност, като прогнозите са да не престават да се усилват при бъдещо стопляне на климата. През последните две десетилетия броят на рисковите климатични събития е повишен с 83% –
от 3656 през интервала 1980 – 1999 до 6681 през 2000 – 2019, съгласно отчет на Службата на Организация на обединените нации за понижаване на риска от бедствия. Какви са типовете естествени бедствия? Природните бедствия са част от световните нещастия, които слагат психологичното ни здраве под риск, наред с войни, тероризъм, здравни бедствия и повреди. Природните бедствия включват разнообразни явления като трусове, свлачища, урагани, наводения, суши, пожари, градушки, циклони и други. През последните 20 години естествените бедствия нарастват близо два пъти, с 43% нарастване. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а максимален растеж за последните 20 години имат рисковите температури. Климатичните промени се показват, като основна причина за съвсем двойното увеличение на бедствията. Обезпокоителен е фактът, че данни от Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC), свързани с над 8,000 типа естествени бедствия от 228 страни и територии сред 1990 година и 2014 година, сочат, че ускоряващите се климатичните промени през последните десетилетия водят до нараснали температури, засилени превалявания и по-екстремни естествени бедствия и вреди. Aко не бъдат взети ограничения за ограничение на междинната световна температура до 1,5 °C, и при положение, че тя се повиши до 4 °C до 2100 година, здравните, икономическите и психическите вреди, подбудени от нарасналата периодичност на естествените бедствия в идващите десетилетия, биха били необратими.
Подобни промени оказват невъобразими вреди върху генерации хора, както и гибелен резултат върху екосистеми и стопански системи. Интересно е да вмъкнем тук, че учени от Делхи сочат, че до момента в който потрес, горест и тревога са измежду честите общи прекарвания при естествени катаклизми и повреди, доста хора дават отговор на повредите с яд, съмнения и параноя. Каква е връзката сред естествените бедствия и климатичната правдивост? Природните бедствия са непроменяемо свързани с концепцията за климатичната правдивост, защото най-уязвими са най-бедните и непривилегировани страни. Например, макар че в Северното полукълбо излъчванията на въглероден диоксид са най-високи на глава на популацията, страните в Южното полукълбо са най-потърпевши. Тук се намесват и редица обществени фактори като световни политики, обществен статус, достъп до запаси и полова принадлежност, които могат да засилят отрицателното въздействие от сходни вреди. Един от специалистите в тази сфера, професор по стабилно развиване и академик в областта на уязвимите обществени групи, Бен Уиснър преглежда обществените фактори и неправилното систематизиране на запаси и права като причина за по-голямо страдалчество. Например по време на едно от най-разрушителните трусове в Гватемала през 1976 година, най-силно наранено е бедното локално население, живеещо в едва укрепени постройки, заради високите равнища на беднотия и обществено разделяне в страната. Ето за какво финансирането на най-уязвимите страни е от извънредно значение, защото се предвижда, че разрастващите се страни по света ще понесат загуби и вреди за милиарди заради промените в климата, като тези суми могат да доближат ⅕ от техния Брутният вътрешен продукт до 2050 година До момента да вземем за пример, Световната банка сочи, че физическите вреди от земетресението в Турция са достигнали 34 милиарда $. Има ли връзка сред естествените бедствия и прочувственото положение на човек? Преминавайки от обществения към самостоятелния фактор, наред със зачестилите естествени бедствия и рискови климатични феномени, доста учени обръщат внимание освен върху физическото здраве и средата на хората, само че и върху психологичното ни здраве и държание. Човешкото държание преди бедствия Говорейки за човешкото държание и естествените бедствия, не би трябвало да забравяме, че държанието ни преди бедствия е от голямо значение. Социалните психолози, да вземем за пример, постоянно преглеждат два аспекта на държание преди бедствия: Липса на знание по отношение на естествените бедствия постоянно се припокрива и с липса на знание какво би било безвредно държание по време на бедствия и повреди. Страх и суматоха без данни за идно злополучие: Като образец учени, част от японското научно общество по поведенческа медицина, преглеждат по какъв начин след опустошителното земетресение в Кобе през 1995 година, доста клюки за ново земетресение почнали да се популяризират из обществото, което предиздвикало популацията да се тормози и да сътвори предпоставки за обществени вълнения. Човешкото държание по време на бедствия Човешкото държание по време на бедствия, въпреки това, е от извънредно значение, защото то безусловно е обвързвано с оцеляването. Учени от университета в Съсекс и Брайтън преглеждат разнообразни легенди и данни по време на бедствия, стигайки до следните категории човешко държание: Вземане на бързи решения: Когато едно събитие е животозастрашаващо, мозъкът ни задейства тялото във фаза „ бий се или бягай “, която се характеризира с високи равнища на адреналин и бързи дейности. Замръзване: Това е клиничен феномен, който стопира вземането на решения. Често човек се дисоциира или дистанцира от обещано събитие заради неговите страшни размери. Като образец може да дадем изключването на компютър, вместо напускането на офис постройка по време на пожар. Масово държание или суматоха: Масовата суматоха е постоянно срещан феномен при дадени събития. Пример е избутване на хора при евакуации, където изходите за избавление са малко. Социални вълнения: Тъй като хората са склонни да копират даже отрицателно обществено държание, обществени вълнения по време и след бедствия са също срещан феномен. Взаимопомощ: Това е може би най-интересното проявяване на човешко държание от обществена позиция. Масовата обществена взаимопомощ, когато човек постоянно се жертва и за непознати, се следи в редица случаи и бедствия от голям темперамент.
Човешкото държание след бедствия
След бедствията на самостоятелно равнище протичат голям брой прочувствени и когнитивни процеси у жертвите и очевидците на обещано трагично събитие. Бидейки и ние, тук и в този момент, очевидци на климатичните промени и зачестилите бедствия, е значимо да разберем техния резултат върху психологичното ни здраве в дълготраен проект. Тъга: Тъга и тъга са две чести вътрешни прекарвания, които могат да доведат до меланхолия у жертвите, изгубили близки, дом, или имущество. От обикновено положение те могат да прераснат в проблем и да окажат отрицателно въздействие върху мисловната активност, физическо действие и обществена акомодация. Тревожност: Тревожността, която също може да докара до голям брой физиологични и поведенчески промени, е също постоянно срещана. Много жертви се тревожат, че обещано събитие може да се повтори, което да наруши естествените им функционалности. Посттравматично разстройство: Това е едно от най-травмиращите прекарвания на индивуално равнище. Докато е обикновено човек да изпитва боязън и други отрицателни страсти след дадена контузия, посттравматичното разстройство се следи дълго (дори години) след контузията. То се характеризира с повтарящи се мемоари, тревожни мисли, изолираност, горест, кошмари, беззащитност, отбягване на тласъци, свързани с контузията и алиенация (отчуждение). Отчуждението може да се прояви на разнообразни равнища като оттегляне от близки и другари, както и на обществено като чувство на липса на смисъл в работата и физическо и прочувствено разделяне от обществото като цяло. Вина: За жал, при оживелите от обещано злополучие може да се следят и разнообразни отрицателни мисли и самовъзприятия като вина; виновност, че те са оживели, а не техните обичани или даже други непознати. Безнадеждността и непрекъснатото възприятие на виновност могат от своя страна да доведат до мисли за самоубийство.
Защо е значимо да познаваме държанието и страстите ни при бедствия? Разглеждайки държанието и прочувствените прекарвания преди, по време и след бедствия и повреди, е очевидно, че сходни събития са травматизиращи. На световен декор, данни, събрани от психолози, сочат, че към 60% от мъжете и 50% от дамите претърпяват травматично събитие, а за това, че контузията е резултат и на естествени бедствия, един от най-скорошните образци е проучване на пожарите от Съединени американски щати с присъединяване на 725 директни очевидци, което сочи, че бедствията, обързани с климатичните промени, водят до нараснал риск от посттравматично разстройство, тревога и меланхолия. Това от своя страна води до нарушено обществено действие. Ето за какво специалисти би трябвало да насочат вниманието си към прекарванията ни по отношение на климата. Канадски учени натъртват още веднъж на обстоятелството, че общественият подтекст играе извънредно значение, защото за жал по-бедните, тези претърпели предходна контузия, възрастните, децата, дамите и маргинализираните групи са тези, които са най-уязвими. Важно е психолози да специализират по тенденция на климата и да оказват помощ да се построи знание, подготовка и резистентност на самостоятелно равнище. Психолическата резистентност, от своя страна, върви ръка за ръка със обществения аспект, защото обществената поддръжка и взаимопомощ корелират с по-добро психологично положение. Силните обществени връзки са значими и за създаване на резистентност в границите на общности и политики, както сочи психологът Сюзън Клейтън, разглеждаща проблеми като еко-тревожност и психологично здраве. Бедствията и психологичното здраве у нас
Било градушката в Червен бряг, наводненията в региона на Карлово, бурите по Черноморието ни, свлачищата в Родопите, последните години ни изправят пред нови предизикателства и от ден на ден специалисти приказват за потребността от личностна поддръжка по време на бедствия. Наред с рисковите промени у нас, протичащото се в прилежащите на нас страни усложнява психологичните прекарвания на доста хора. Тук би трябвало да отбележим, че наред с всеобщата взаимопомощ, било непосредствено или финансово, невижданите жертви на земетресенията в Турция и Сирия активизираха от ден на ден психолози, както сочи психолог Ева Василева, да работят с оживелите, с цел да им оказват помощ да възприемат случилото се, да схванат, че оцеляването им е от голяма важност и да повярват, че имат бъдеще. На фона на тази покруса, пандемията, войната в Украйна, политическата неустановеност и инфлацията у нас, ние сме изправени пред голям брой стресори, които могат да доведат до повтаряща се психическа контузия. Ето за какво би трябвало да сме осведомени с личностните механизми на фона на бедствията, които ни заобикалят, с цел да изградим резистентност и да обърнем внимание на смисъла на обществената взаимопомощ. ____________________________________________________________________________________________ В обявата са употребявани материали от: 1. Acevedo, S. & Novta, N. (2017). Climate Change Will Bring More Frequent Natural Disasters & Weigh on Economic Growth.
2. American Psychological Association. The APA Task Force on Climate Change. (2022). Addressing the Climate Crisis: An Action Plan for Psychologists.
3. The Centre for Research on the Epidemiology of Disasters (CRED)
4. Drury, J. & Cocking, C. (2007). The Mass Psychology of Disasters and Emergency Evacuations: A Research Report and Implications for Practice.
5. Drury, J., et al. (2013). Psychological disaster myths in the perception and management of mass emergencies. Journal of Applied Social Psychology.
6. Flanders, J. (2019). Eco-Anxiety with Professor Susan Clayton. Retrieved from:
7. Makwana, N. (2019). Disaster and its impact on mental health: A narrative review. Journal of Family Medicine and Primary Care.
8. Matheson, K., et al. (2019). Traumatic Experiences, Perceived Discrimination, and Psychological Distress Among Members of Various Socially Marginalized Groups. Frontiers in Psychology.
9. Osamu, H. (1999). Natural Disasters and Human Behavior. Japanese Journal of Behavioral Medicine.
PTSD: The reality of post-disaster trauma (2019). United Brain Association.
10. Silveira, S., et. al. (2021) Chronic Mental Health Sequelae of Climate Change Extremes: A Case Study of the Deadliest Californian Wildfire. International Journal of Environmental Research and Public Health.
11. The human cost of disasters: an overview of the last 20 years (2000-2019), United Nations Office for Disaster Risk Reduction
12. Wisner, et al. (2003). At Risk: natural hazards, people’s vulnerability, and disasters. Second edition.
Топузлиева, Ц. Психологическата контузия. Достъпно на:
като провокираните от хората промени на климата към този момент оказват влияние върху голям брой метеорологични и климатични екстремуми във всеки един регион на планетата, съгласно Шестия оценъчен отчет на IPCC. Те нарастват и по периодичност, и по активност, като прогнозите са да не престават да се усилват при бъдещо стопляне на климата. През последните две десетилетия броят на рисковите климатични събития е повишен с 83% –
от 3656 през интервала 1980 – 1999 до 6681 през 2000 – 2019, съгласно отчет на Службата на Организация на обединените нации за понижаване на риска от бедствия. Какви са типовете естествени бедствия? Природните бедствия са част от световните нещастия, които слагат психологичното ни здраве под риск, наред с войни, тероризъм, здравни бедствия и повреди. Природните бедствия включват разнообразни явления като трусове, свлачища, урагани, наводения, суши, пожари, градушки, циклони и други. През последните 20 години естествените бедствия нарастват близо два пъти, с 43% нарастване. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а максимален растеж за последните 20 години имат рисковите температури. Климатичните промени се показват, като основна причина за съвсем двойното увеличение на бедствията. Обезпокоителен е фактът, че данни от Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC), свързани с над 8,000 типа естествени бедствия от 228 страни и територии сред 1990 година и 2014 година, сочат, че ускоряващите се климатичните промени през последните десетилетия водят до нараснали температури, засилени превалявания и по-екстремни естествени бедствия и вреди. Aко не бъдат взети ограничения за ограничение на междинната световна температура до 1,5 °C, и при положение, че тя се повиши до 4 °C до 2100 година, здравните, икономическите и психическите вреди, подбудени от нарасналата периодичност на естествените бедствия в идващите десетилетия, биха били необратими.
Подобни промени оказват невъобразими вреди върху генерации хора, както и гибелен резултат върху екосистеми и стопански системи. Интересно е да вмъкнем тук, че учени от Делхи сочат, че до момента в който потрес, горест и тревога са измежду честите общи прекарвания при естествени катаклизми и повреди, доста хора дават отговор на повредите с яд, съмнения и параноя. Каква е връзката сред естествените бедствия и климатичната правдивост? Природните бедствия са непроменяемо свързани с концепцията за климатичната правдивост, защото най-уязвими са най-бедните и непривилегировани страни. Например, макар че в Северното полукълбо излъчванията на въглероден диоксид са най-високи на глава на популацията, страните в Южното полукълбо са най-потърпевши. Тук се намесват и редица обществени фактори като световни политики, обществен статус, достъп до запаси и полова принадлежност, които могат да засилят отрицателното въздействие от сходни вреди. Един от специалистите в тази сфера, професор по стабилно развиване и академик в областта на уязвимите обществени групи, Бен Уиснър преглежда обществените фактори и неправилното систематизиране на запаси и права като причина за по-голямо страдалчество. Например по време на едно от най-разрушителните трусове в Гватемала през 1976 година, най-силно наранено е бедното локално население, живеещо в едва укрепени постройки, заради високите равнища на беднотия и обществено разделяне в страната. Ето за какво финансирането на най-уязвимите страни е от извънредно значение, защото се предвижда, че разрастващите се страни по света ще понесат загуби и вреди за милиарди заради промените в климата, като тези суми могат да доближат ⅕ от техния Брутният вътрешен продукт до 2050 година До момента да вземем за пример, Световната банка сочи, че физическите вреди от земетресението в Турция са достигнали 34 милиарда $. Има ли връзка сред естествените бедствия и прочувственото положение на човек? Преминавайки от обществения към самостоятелния фактор, наред със зачестилите естествени бедствия и рискови климатични феномени, доста учени обръщат внимание освен върху физическото здраве и средата на хората, само че и върху психологичното ни здраве и държание. Човешкото държание преди бедствия Говорейки за човешкото държание и естествените бедствия, не би трябвало да забравяме, че държанието ни преди бедствия е от голямо значение. Социалните психолози, да вземем за пример, постоянно преглеждат два аспекта на държание преди бедствия: Липса на знание по отношение на естествените бедствия постоянно се припокрива и с липса на знание какво би било безвредно държание по време на бедствия и повреди. Страх и суматоха без данни за идно злополучие: Като образец учени, част от японското научно общество по поведенческа медицина, преглеждат по какъв начин след опустошителното земетресение в Кобе през 1995 година, доста клюки за ново земетресение почнали да се популяризират из обществото, което предиздвикало популацията да се тормози и да сътвори предпоставки за обществени вълнения. Човешкото държание по време на бедствия Човешкото държание по време на бедствия, въпреки това, е от извънредно значение, защото то безусловно е обвързвано с оцеляването. Учени от университета в Съсекс и Брайтън преглеждат разнообразни легенди и данни по време на бедствия, стигайки до следните категории човешко държание: Вземане на бързи решения: Когато едно събитие е животозастрашаващо, мозъкът ни задейства тялото във фаза „ бий се или бягай “, която се характеризира с високи равнища на адреналин и бързи дейности. Замръзване: Това е клиничен феномен, който стопира вземането на решения. Често човек се дисоциира или дистанцира от обещано събитие заради неговите страшни размери. Като образец може да дадем изключването на компютър, вместо напускането на офис постройка по време на пожар. Масово държание или суматоха: Масовата суматоха е постоянно срещан феномен при дадени събития. Пример е избутване на хора при евакуации, където изходите за избавление са малко. Социални вълнения: Тъй като хората са склонни да копират даже отрицателно обществено държание, обществени вълнения по време и след бедствия са също срещан феномен. Взаимопомощ: Това е може би най-интересното проявяване на човешко държание от обществена позиция. Масовата обществена взаимопомощ, когато човек постоянно се жертва и за непознати, се следи в редица случаи и бедствия от голям темперамент.
Човешкото държание след бедствия
След бедствията на самостоятелно равнище протичат голям брой прочувствени и когнитивни процеси у жертвите и очевидците на обещано трагично събитие. Бидейки и ние, тук и в този момент, очевидци на климатичните промени и зачестилите бедствия, е значимо да разберем техния резултат върху психологичното ни здраве в дълготраен проект. Тъга: Тъга и тъга са две чести вътрешни прекарвания, които могат да доведат до меланхолия у жертвите, изгубили близки, дом, или имущество. От обикновено положение те могат да прераснат в проблем и да окажат отрицателно въздействие върху мисловната активност, физическо действие и обществена акомодация. Тревожност: Тревожността, която също може да докара до голям брой физиологични и поведенчески промени, е също постоянно срещана. Много жертви се тревожат, че обещано събитие може да се повтори, което да наруши естествените им функционалности. Посттравматично разстройство: Това е едно от най-травмиращите прекарвания на индивуално равнище. Докато е обикновено човек да изпитва боязън и други отрицателни страсти след дадена контузия, посттравматичното разстройство се следи дълго (дори години) след контузията. То се характеризира с повтарящи се мемоари, тревожни мисли, изолираност, горест, кошмари, беззащитност, отбягване на тласъци, свързани с контузията и алиенация (отчуждение). Отчуждението може да се прояви на разнообразни равнища като оттегляне от близки и другари, както и на обществено като чувство на липса на смисъл в работата и физическо и прочувствено разделяне от обществото като цяло. Вина: За жал, при оживелите от обещано злополучие може да се следят и разнообразни отрицателни мисли и самовъзприятия като вина; виновност, че те са оживели, а не техните обичани или даже други непознати. Безнадеждността и непрекъснатото възприятие на виновност могат от своя страна да доведат до мисли за самоубийство.
Защо е значимо да познаваме държанието и страстите ни при бедствия? Разглеждайки държанието и прочувствените прекарвания преди, по време и след бедствия и повреди, е очевидно, че сходни събития са травматизиращи. На световен декор, данни, събрани от психолози, сочат, че към 60% от мъжете и 50% от дамите претърпяват травматично събитие, а за това, че контузията е резултат и на естествени бедствия, един от най-скорошните образци е проучване на пожарите от Съединени американски щати с присъединяване на 725 директни очевидци, което сочи, че бедствията, обързани с климатичните промени, водят до нараснал риск от посттравматично разстройство, тревога и меланхолия. Това от своя страна води до нарушено обществено действие. Ето за какво специалисти би трябвало да насочат вниманието си към прекарванията ни по отношение на климата. Канадски учени натъртват още веднъж на обстоятелството, че общественият подтекст играе извънредно значение, защото за жал по-бедните, тези претърпели предходна контузия, възрастните, децата, дамите и маргинализираните групи са тези, които са най-уязвими. Важно е психолози да специализират по тенденция на климата и да оказват помощ да се построи знание, подготовка и резистентност на самостоятелно равнище. Психолическата резистентност, от своя страна, върви ръка за ръка със обществения аспект, защото обществената поддръжка и взаимопомощ корелират с по-добро психологично положение. Силните обществени връзки са значими и за създаване на резистентност в границите на общности и политики, както сочи психологът Сюзън Клейтън, разглеждаща проблеми като еко-тревожност и психологично здраве. Бедствията и психологичното здраве у нас
Било градушката в Червен бряг, наводненията в региона на Карлово, бурите по Черноморието ни, свлачищата в Родопите, последните години ни изправят пред нови предизикателства и от ден на ден специалисти приказват за потребността от личностна поддръжка по време на бедствия. Наред с рисковите промени у нас, протичащото се в прилежащите на нас страни усложнява психологичните прекарвания на доста хора. Тук би трябвало да отбележим, че наред с всеобщата взаимопомощ, било непосредствено или финансово, невижданите жертви на земетресенията в Турция и Сирия активизираха от ден на ден психолози, както сочи психолог Ева Василева, да работят с оживелите, с цел да им оказват помощ да възприемат случилото се, да схванат, че оцеляването им е от голяма важност и да повярват, че имат бъдеще. На фона на тази покруса, пандемията, войната в Украйна, политическата неустановеност и инфлацията у нас, ние сме изправени пред голям брой стресори, които могат да доведат до повтаряща се психическа контузия. Ето за какво би трябвало да сме осведомени с личностните механизми на фона на бедствията, които ни заобикалят, с цел да изградим резистентност и да обърнем внимание на смисъла на обществената взаимопомощ. ____________________________________________________________________________________________ В обявата са употребявани материали от: 1. Acevedo, S. & Novta, N. (2017). Climate Change Will Bring More Frequent Natural Disasters & Weigh on Economic Growth.
2. American Psychological Association. The APA Task Force on Climate Change. (2022). Addressing the Climate Crisis: An Action Plan for Psychologists.
3. The Centre for Research on the Epidemiology of Disasters (CRED)
4. Drury, J. & Cocking, C. (2007). The Mass Psychology of Disasters and Emergency Evacuations: A Research Report and Implications for Practice.
5. Drury, J., et al. (2013). Psychological disaster myths in the perception and management of mass emergencies. Journal of Applied Social Psychology.
6. Flanders, J. (2019). Eco-Anxiety with Professor Susan Clayton. Retrieved from:
7. Makwana, N. (2019). Disaster and its impact on mental health: A narrative review. Journal of Family Medicine and Primary Care.
8. Matheson, K., et al. (2019). Traumatic Experiences, Perceived Discrimination, and Psychological Distress Among Members of Various Socially Marginalized Groups. Frontiers in Psychology.
9. Osamu, H. (1999). Natural Disasters and Human Behavior. Japanese Journal of Behavioral Medicine.
PTSD: The reality of post-disaster trauma (2019). United Brain Association.
10. Silveira, S., et. al. (2021) Chronic Mental Health Sequelae of Climate Change Extremes: A Case Study of the Deadliest Californian Wildfire. International Journal of Environmental Research and Public Health.
11. The human cost of disasters: an overview of the last 20 years (2000-2019), United Nations Office for Disaster Risk Reduction
12. Wisner, et al. (2003). At Risk: natural hazards, people’s vulnerability, and disasters. Second edition.
Топузлиева, Ц. Психологическата контузия. Достъпно на:
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ